В центъра на театралната сцена една голяма българка успокоява разплакано момиче с Аристотеловата максима за способността на театралното изкуство да пречиства душите на зрителите.
В средата на театралната сцена актрисата Снежина Петрова се е превърнала в най-яркото „отражение“ на литературата в живота – една от всички талантливи българки, една-единствена за учениците от СУ „Сава Доброплодни“ гр. Шумен, които, омагьосани от таланта ѝ, преглъщат сълзите си от чудото на изкуството, което току-що се е случило пред очите и в душите им.
Тази среща – катарзис, в която Мелпомена (в лицето на актрисата) срещна Евтерпа (чрез даровитите гласове на Народния хор при СУ „Сава Доброплодни“ с ръководител Веселка Антонова) започва съвсем тривиално – с дълго чаканото съобщение, че моноспектакълът по мотиви от разказа на Иван Вазов „Една българка“ ще гостува отново в Шумен.
Година по-рано, когато постановката с режисьор Десислава Шпатова печели наградата за цялостен спектакъл по време на Друмевите театрални празници, друг випуск светнали от изненада юношески очи гледа „най-интересния урок по литература, който сме имали“. Още по-изненадани и щастливи са, когато след постановката талантливата актриса се превръща в реален човек и изслушва с внимание всяка тяхна дума, търпеливо откликва на всяко желание споменът да бъде съхранен и в снимка.
До тазгодишния спектакъл има по-малко от десет дни, когато, водена от желанието си да възпита у учениците си усет към изкуството, което съумява да прегърне всички останали проявления на творческия човешки дух, но и да благодари за подареното щастие, една учителка по литература се обръща с молба към една талантлива музикантка. Под нейното умело ръководство, за по-малко от десет дни, деветнайсет момичета от пети до единайсети клас на СУ „Сава Доброплодни“ се събират извънредно (след серия от тежки участия), за да разучат песента, която звучи в моноспектакъла, и от която е мотото на Вазовия разказ. Учениците от 7.е клас и техните родители, които прегръщат идеята и се организират за ден. Директорът на училището – д-р Албена Иванова-Неделчева, която винаги застава зад устрема на учителите си.
Останалото, както казват, е история… Спектакълът, аплодисментите, актрисата, песента, сълзите…
И след финала – споделените думи: „След второ представление на ЕДНА БЪЛГАРКА в Шумен, децата ме разридаха Не съм преживявала нищо подобно в театъра! Много от тези деца ще заминат да учат чужбина и дано намерят причините да се върнат. Последното изречение е за политиците ни! И не само“.
До следващия катарзис – си пожелават и двете страни – и вече правят планове за новите си срещи по пътя на най-смисленото спасение – това на растящите детски души.