По повод Седмицата на четенето ученици от 9.г клас влязоха в битка между разума и свободния бунт
В динамичен и предизвикателен дебат по идея на г-жа Мадлена Косева – учител по български език и литература, учениците от 9. г клас се изправиха пред дилемата кой литературен герой е по-приспособим за съвременния свят – прагматичният строител Робинзон Крузо (Просвещение) или емоционалният бунтар Байроновият лирически герой (Романтизъм). Диспутът беше организиран около три аргумента, които превърнаха литературната теория в жив сблъсък на гледни точки .
„Разум, труд и воля“ срещу „бунта на свободната душа“
Първият екип „Просвещение“, обозначен като „Адвокатите на Робинзон Крузо“ – заложи на слогана: „Разум, труд и воля строят нов свят от нулата!“ Тяхната мисия беше да защитят тезата, че в днешния несигурен свят, белязан от икономически, дигитални и житейски кризи, най-нужен е човекът на логиката, действието и оцеляването. Участниците в този отбор стъпиха върху прагматизма и предприемачеството, вярата в човешкия ум, науката и овладяването на хаоса.В защита на Крузо те изтъкнаха, че в дигиталната ера всеки млад човек трябва да бъде „предприемач на собствения си живот“ и да разчита на организация, труд и изобретателност при криза или липса на ресурси и интернет, а не на бездействие.
Срещу тях застана екип „Романтизъм“ – „Адвокатите на Байроновия лирически герой“ – със слогана: „Презирам фалша! Истинското спасение е в бунта на свободната душа.“ Те защитиха позицията, че днешните млади хора страдат не от липса на прагматизъм, а от екзистенциална криза, бърнаут, фалш в социалните мрежи и загуба на искреност. Като водещи ценности от Романтизма те изведоха правото на емоционална уязвимост, носталгията по изгубената автентичност и детската чистота, както и бунта срещу системата, която превръща човека в „работна ръка“ или „консуматор“.
Особена острота на състезанието придаде третият екип – „Алгоритъмът на бъдещето“ (в ролята на съдии). Като критично жури и независими наблюдатели учениците от този екип не избраха сляпо нито една от страните, а зададоха неудобни въпроси и на двамата герои от днешна гледна точка.
Дебатът в 9. „г“ клас показа, че класическите литературни образи не са застинали в миналото, а се превръщат в огледало за съвременните спорове между практичното оцеляване, вътрешната свобода и критичния поглед към последиците от всеки избор.


















