На 5 октомври „пространството на „хвърчащите хора“ в СУ „Сава Доброплодни“ се изпълни с музика, стихове и споделени емоции. Тазгодишното, четвърто поред издание на училищната „Нощ на литературата“ превърна есенната вечер в празник на изкуството.

Събитието, посветено на умението да облечеш с думи вълненията на душата си, бе открито от директора на СУ „Сава Доброплодни“ д-р Албена Иванова-Неделчева, която поздрави участниците и гостите и подчерта значението на литературните срещи като възможност училището да бъде пространство не само за знание, но и за духовно общуване.

В центъра на вечерта бе срещата с Антоний Димов – поет и журналист, роден в Шумен, автор на няколко стихосбирки, последната от които е „Есхатологии“, и на „Наръчник за творческо писане“. Професионалният му път свързва литературата и журналистиката – той е бил част от екипа на Българското национално радио, а днес е кореспондент на Българската телеграфна агенция.

Гостът прочете творби на съвременни български автори, както и няколко свои стихотворения. Така неговият поетичен глас постепенно се вписа в общия хор на вечерта и влезе в своеобразен диалог с текстовете, избрани от ученици и преподаватели. Срещата с поета не остана само представяне на авторско творчество – тя се превърна в разговор за съвременната поезия, за избора на думи и за начина, по който стихотворението може да докосне личния ни свят.

Поетичното споделяне започна с гласа на главния учител по български език и литература г-жа Нора Баланска, инициатор и организатор на инициативата. Тя избра стихотворението на Стефан Цанев „Да бъде хлябът бял – не е достатъчно“ – смислово начало на една вечер, посветена на силата на словото. В него се откроява и причината тази среща да има своето продължение – вярата, че има ценности, които си струва да отстояваме, и мечти, които заслужават да бъдат сбъднати. Именно тази вяра превръща литературната вечер в традиция – възможност училището да събира хора около поезията, човешката близост и свободата да споделяш онова, което истински те вълнува.

След това към поетичния разговор се присъединиха ученици и преподаватели, които представиха свои любими стихотворения. Всеки прочетен текст носеше различно настроение и различен поглед към света – от личното и съкровеното до общественото и човешкото. В някои стихове звучаха въпроси, в други – надежда, любов, тревога или стремеж към свобода. Общото между тях бе желанието думите да бъдат споделени, а не просто прочетени.

Особено въздействаща бе симбиозата на поезията с музиката – благодарение на пианистката г-жа Ралица Крумова, добавила към лиричното преживяване трептенето на звуците. Мелодиите не просто илюстрираха изреченото, а създадоха пространство за паузи, настроение и емоционален отклик. Своя принос към създаването на поетичната атмосфера даде и г-н Николай Райнов, който се погрижи за озвучаването и осветлението на събитието.

А когато последните стихове замлъкнаха, остана усещането, че „пространството на „хвърчащите хора“ е било изпълнено не просто с думи, а с хора, които имат какво да кажат и са готови да се чуят един друг.

Именно в това се крие смисълът на една литературна нощ – да превърне четенето в преживяване, поезията в среща, а училището в пространство за споделена култура.